Откриване на X^-та Генерална Асамблея в Москва през 1958 г., когато България вече е член на МАС. Източник: https://www.iau.org/static/publications/ga_newspapers/19580812.pdf

Международният астрономически съюз (МАС) възниква в отговор на желанието за сътрудничество между астрономи от различни националности. Първите стъпки в тази посока са предприети от американския астроном Джордж Хейл още през 1904 г., когато в Сейнт Луис се създава Международният съюз за сътрудничество в областта на слънчевите изследвания. След края на Първата Световна война стремежът към създаване на международна научна организация се възражда. Като резултат от обединените усилия на Националния съвет за научни изследвания на САЩ, Кралското общество на Лондон и Парижката академия на науките през 1919 г. в Брюксел се създава Международният съвет за научни изследвания (сега Международен съвет за наука). На негово учредително събрание на 28 юли същата година е основан МАС. Седемте страни-учредителки са Белгия, Канада, Франция, Великобритания, Гърция, Япония и САЩ, скоро последвани от Италия и Мексико. На събранието в Брюксел са създадени 32 комисии и техните доклади съставляват основното съдържание на първото Общо събрание на МАС – т.нар. Генерална Асамблея (ГА), състояла се в Рим, Италия, през май 1922 г. Към Съюза се присъединяват десет допълнителни държави и общото членство достига 19 страни. Оттогава ГА се свикват на всеки три години с изключение на периода по време на Втората световна война. След искане на Полша през септември 1973 г. във Варшава се провежда извънредна ГА на МАС по случай 500-та годишнина от рождението на Николай Коперник.

МАС е и законотворческият орган в астрономията. Още на първата ГА през 1922 г. е приета важна резолюция – за границите на съзвездията. ГА на МАС през 2006 г. в Прага остава в историята с детронирането на Плутон като планета. До тук се стига след откриването на обекта Ерис през 2003 г., който се оказва съизмерим с Плутон и по-далеч от него. Астрономите си задават въпроса „Какво всъщност е планета?“. След широка дискусия в Прага се приема точна дефиниция и съгласно нея Плутон става планетa-джудже и прототип на този нов клас обекти. През 1929 г. Едуин Хъбъл и неговите сътрудници забелязват, че колкото по-далечни са галактиките, толкова по-бързо се отдалечават от нас. Тази зависимост, известна като Закон на Хъбъл, въвежда константа, също наречена на името на известния астроном. През 1927 г. Жорж Льометр стига до подобен извод и дори оценява константата на Хъбъл. За съжаление това откритие е публикувано на френски език и не става достояние на астрономическата общност. Дори когато публикацията е преведена на английски език и е публикувана в реномирано издание, приносът на Льометр по темата остава незабелязан. Тази несправедливост е поправена на последната, XXX ГА на МАС, проведена във Виена през 2018 г. След електронен вот се приема разширението на Вселената да се означава като Закон на Хъбъл-Льoметр.

През годините Общите събрания на МАС се превръщат в най-мащабния научен форум на световната астрономическа общност. На последната ГА във Виена са проведени над 30 симпозиуми и срещи на различни тематики общо с около 3 500 участници.

България се присъединява към МАС през 1957 г. с 37 члена. Но още през 1938 г. проф. Никола Бонев, основател на Самостоятелната секция по астрономия при БАН и един от най-активните радетели за създаването на Националната астрономическа обсерватория Рожен (НАО), е избран за член на комисията „Движение и фигура на Луната“ към МАС като признание за работите му относно произхода на лунните кратери.

Сега официално България има 69 активни индивидуални члена.