ОБЯВИ ЗА ДОКТОРАНТИ
|
|
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ОБЯВЯВА КОНКУРС за прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2017-2018 г. в съответствие с Решение № 236 на Министерски съвет от 27.04.2017 г. В срок от 13.03.2018 г. до 11.05.2018 г. кандидатите подават молба за участие в конкурса до Директора на Института по астрономия с НАО. За справки – Институт по астрономия с НАО, бул.“Цариградско шосе“ №72, тел. 974-19-10 и 979-59-37 или в ЦУ-БАН, ул.“15 Ноември“ №1, стая 310, тел. 979-52-60. Дата на обявяване на конкурса - 13 март 2018 година. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ: 1. Молба до директора на съответния институт на БАН, в която кандидатите посочват специалноста (специалностите), за която кандидатстват и чуждия език, по който ще държат втория конкурсен изпит. 2. Автобиография; 3. Диплома за придобита образователно-квалификационна степен “магистър” с приложението или нотариално заверено копие от нея; 4. Удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище; 5. Медицинско свидетелство; 6. Свидетeлство за съдимост; 7. Декларация по § 5 от доп.разпоредби на ПМС 90/26.05.2000 г. 8. Кандидатите могат да прилагат и други документи, удостоверяващи техните интереси и постижения в съответната научна област. 9. Фактура (или копие) за платена такса 30 лв. в Центъра за обучение при БАН – бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 26Б, 2-ри етаж. (Таксата не зависи от броя на конкурсите, в които участват кандидатите). Кандидатите без дипломи представят уверение от висшето училище за завършено образование, в което задължително се посочва средния успех от следването и оценката от защита на дипломната работа /или от положения държавен изпит/. Кандидатите за докторанти се уведомяват писмено за допускането им до конкурса. В писмото е указано кога и къде да получат програмите за конкурсните изпити. Изпитите ще се проведат: по специалността от 18 до 22.06.2018 година,, по чужди езици от 25 до 29.06.2018 година. Изисквания: Успешно издържали конкурсните изпити са кандидатите, получили оценка от изпита по специалността най-малко мн. добър 4,50 и по западен език не по-малко от добър 4,00. Класираните на конкурса се зачисляват от 01.01.2016 г. СПИСЪК НА СПЕЦИАЛНОСТИТЕ, ПО КОИТО СЕ ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА ДОКТОРАНТИ В БАН - ИНСТИТУТ ПО АСТРОНОМИЯ С НАЦИОНАЛНА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ Анотация: Изследване на активни галактични ядра и родителските им галактики (4.1 Физически науки, специалност «Астрофизика и звездна астрономия») Предложена от доц. д-р Бойко Михов Галактиките са основните структурни единици във Вселената. Съгласно съвременните представи в центъра на повечето галактики се намират свръхмасивни черни дупки (СМЧД). Част от тях се намират в активно състояние – около тях е формиран акреционен диск, което води до генериране на огромни количества енергия. Това накратко е съвременния модел на Активно галактично ядро (АГЯ). Лъчението, генерирано от АГЯ е променливо в рамките на целия електромагнитен спектър с амплитуди до няколко звездни величини и времеви скали от часове до години. С АГЯ е свързан и един от ключовите за съвременната астрофизика въпроси: какъв е механизмът за активиране на СМЧД. Изучаването фотометричната и спектрална променливост на АГЯ е един от основните инструменти за разкриване на техния строеж и на физическите процеси, протичащи в непосредствена близост до СМЧД. Някои изводи за физиката на АГЯ могат да се направят изучавайки родителската им галактика; напр. наблюдава се зависимост между масата на черната дупка и масата на бълджа на родителската галактики. Тази зависимост може да е свидетелство за съвместната им еволюция и може да е ключ за разбиране формирането на СМЧД. Изследването на активни галактични ядра и родителските им галактики е традиционно застъпено в научната дейност на отдел “Галактики и космология”. В рамките на предложената тема ще се изследват характеристиките на променливостта и родителските галактики на различни класове АГЯ, както и връзката “АГЯ – родителска галактика” на базата на наблюдателен материал, получен основно с телескопите на НАО Рожен. Ще се използват и архивни наблюдения от други телескопи. Анотация: Магнитна активност при проеволюирали звезди (4.1 Физически науки, специалност «Астрофизика и звездна астрономия») Предложена от проф. д-р Ренада Константинова-Антова Зведната магнитна активност е сравнително добре изучена при звездите-джуджета от късен спектрален клас. Магнитните полета при тях се генерират от динамо, което работи в разлини режими в зависимост от масата и структурата на звездата. Когато обаче звездата изчерпи водорода в ядрото си, нейната вътрешна структура се променя, тя се раздува и околоосното й въртене се забавя. Поради това дълго време се считаше, че единичните звезди-гиганти от късен спектрален клас не могат да имат магнитни полета и активност. С развитието на ново поколение спектрополяриметри стана възможно детектирането и измерването на фотосферни магнитни полета от порядъка на 1 G и по-слаби за звездите от късен спектрален клас. Проведените спектрополариметрични наблюдения на единични гиганти от спектрални класове G, K, М покзаха наличие на магнитни полета в интервала от 300 G до 0.5 G (Konstantinova-Antova et al. 2013, Auruere et al. 2015). Установено беше, че това са звезди със средна маса намиращи се на стадия на клона на червените гиганти и на асимптототчния клон на гигантите. Теоретичните модели показаха, че дайствието на динамото на тези еволюционни стадии може да бъде обяснено с параметрите на конвективната обвивка (Charbonnel et al. 2017). Магнитни полета в интервала 10-1 G бяха детектирани и редица единични М гиганти (Konstantinova-Antova et al. 2010; 2013; 2014). Те са разположени на върха на клона на червените гиганти и на асимптотичния клон на гигантите. Противно на очакванията, техния брой е доста голям - 61% от М гигантите в Слънчевата околност (Konstantinova-Antova et al. 2014, and in prep.). Малка част от тях показват сравнително бързо околоосно въртене (Zamanov et al. 2008; Konstantinova-Antova et al. 2013), което засега не намира обяснение в теорията на звездната еволюция. Също така, много от звездите на този стадий са полупроменливи пулсиращи звезди (SRb). Наблюденията на звездата от тип Мира x Cyg (Lebre et al. 2014), която е на стадий точно след изучаваните от нас М гиганти, както и тези на свръхгиганта Betelgeuse (Auriere et al. 2010; Mathias et al., 2018, A&A, submitted) разкриха, че съществуват и други механизми на генерация на магнитни полета, които са свързани с наличие на гигантски конвективни клетки и ударни вълни вследствие на пулсациите. Ето защо е актуален въпроса какъв е механизма на генерация на магнитните полета при изучаваните от нас обекти и взаимодействието на пулсациите с магнитните полета. По-нататъшните наблюдения на променливостта на магнитните полета при М гигантите и моделирането на структурата им на повърхността на звездата биха допринесли съществено за изясняване на действащия тип динамо и за картината на звездния магнетизъм при проеволюиралите звезди на асимптотичния клон. За тази цел има получени спектрополяриметрични данни за три М гиганта с френския спектрополяриметър Narval на 2м телескоп в обсерваторията Пик дю Миди. Данните са получени в периода 2008-2017 г. Планират се още наблюдения с този инструмент в рамките на сътрудничество с френски колеги (по френската PNPS програма, PI: Lebre), както и по договор с ФНИ ( PI: Константинова-Антова). Докторантът ще обработва и анализира тези данни. За целта той/тя ще усвои програмите за детектиране, измерване и картографиране на магнитни полета LSD (Donati et al. 1997) и ZDI (Donati et al. 2006). Предвижда се също докторантът да работи заедно с проф. Lebre в Монпелие, Франция около година. Средствата за това са подсигурени от френската страна. |
|
|