English    Български  

1. Маунтуилсънова магнитна класификация

   Още през 40-те години на нашия век се стига до заключението, че структурата на групите петна е тясно свързана със свойствата на техните магнитни полета.
   Групите слънчеви петна могат да бъдат класифицирани по разпределението на магнитните полярности на отделните петна в групата с отчитане на положението на групата в обкръжаващите я калциеви флокули. Такава класификация е била разработена в обсерваторията Маунт Укилсън от Хейл и неговите сътрудници през 1919 г.
   Според тази класификация групите петна могат да бъдат разделени на:

   - биполярни (тип ß) - 53%
         - p - водещо
         - f - следващо
    - ß - площта на главната и опашната компонента независимо от тяхната структура са приблизително равни;
    - ßp- главното петно е основният компонент на групата;
    - ßf- опашното петно е основният компонент на групата;
    - ßgama - групата е биполярна, но отсъства рязка граница между областите с противоположна полярност. Тук се включват и случаи, при които главното или опашното главни петна се съпровождат от малки петна от другата, "неправилна" полярност.

   - униполярни (тип Alpha) - 46%
   Състоят се от едно или няколко петна с еднаква магнитна полярност, понякога с малък спътник от противоположната полярност, което може да не се отчита. Очевидно е, че в калциевата флокула, обкръжаваща такава група, магнитното поле е основно от противоположната полярност.
   -Alpha - униполярна група, разположена в центъра на калциевата флокула.
   -Alphap - униполярна група, разположена в главната част на калциевата флокула.
   -Alphaf - униполярна група, разположена в опашната част на калциевата флокула.

   - сложна полярност (тип Gama) - 1%
   Обикновено това са най-мощните и най-активните групи, характеризиращи се с бързи изменения на структурата и повишена честота на поява на избухвания /слаби и силни/.
   В сложните групи нерядко се наблюдават петна, съдържащи в една полусянка участъци с различна полярност. Такава ситуация се характеризира като Delta-конфигурация.
   Те често се наблюдават в групи от клас Gama, BetaGama и Beta, и са свързани с голям градиент на магнитното поле на линията на раздел на полярностите.

2. Цюрихска класификация

   Тази класификация е разработена от Валдмайер и Брунер (1938) и уточнена от Валдмайер (1947). Тя отчита размера и сложността на петната от най-малките единични (клас A) до най-големите и сложни (клас F). Съдържа 9 класа на базата на характерните стадии, през които преминават типичните групи петна в процеса на еволюция и на различието във външният им вид, т.е. тя е описателно-еволюционна:

   А - отделна пора или група пори без полусянка без биполярна конфигурация.
   B - група петна без полусянка с биполярна конфигурация
   C - биполярна група петна, в която има едно главно петно с полусянка
   D - биполярна група петна, в която двете главни петна имат полусянка, по дължина се простират на < 10°. Едно от главните петна има проста структура.
   E - голяма група петна, в която главното петно има полусянка и сложна структура, между главните петна се разполагат многочислени пори и малки петна. Размерът на групата по дължина е > 10°
   F - голяма биполярна или мултиполярна група със сложна структура и размери по дължина > 15°
   G - голяма биполярна група без пори и малки петна между главните петна с размер по дължина > 10°.
   H - униполярно петно с полусянка, понякога със сложна структура и диаметър > 2.5°, понякога съпровождано от близки пори.
   J - униполярно петно с полусянка с проста структура и диаметър < 2.5°.
   Съществуват по-съвременни и по-детайлни варианти на тази класификация.

3. Динамична класификация на Витински

   Според тази класификация групите петна се разделят в 5 класа, както следва:
         I клас - пори;
         II клас - единични прости петна;
         III клас - униполярни групи петна;
         IV клас - биполярни групи петна;
         V клас - сложни групи петна.