Двуметров телескоп система Ричи-Кретиен-Куде
Настоящата страница е посветена на 2-м телескоп на Националната астрономическа обсерватория Рожен. Представените фотографии са получени в периода преди 1989 г. от фотографа на обсерваторията, Вакрил Цинцаров, и са запечатали моменти от експлоатацията на телескопа. Също така са представени и някои интересни научни резултати от този период. В подготовката на представения материал взеха участие: Б. Михов и Д. Сотиров (организация по сканирането на архивните фотографии), Т. Бонев (текст към фотографиите), Б. Михов, Ил. Илиев и Л. Илиев (допълнения към описанието на фотографиите).
Logo image: Вакрил Цинцаров.
Двуметровият телескоп система Ричи-Кретиен-Куде, монтиран през 1977-1978 година, е най-големият телескоп в Националната астрономическа обсерватория Рожен. Телескопът е проектиран, изработен, монтиран и юстиран от специалисти на Народното предприятие Карл-Цайс, Йена, подкрепени от съветски и български инженерни и технически екипи. Това е четвъртият 2-метров телескоп на Карл-Цайс: първият е в Таутенбург, на около 20 км от Йена, вторият – в Шемаха, Азербейджан, третият – в Онджейов, Чехия. Серията завършва петият 2-метров телескоп на Карл-Цайс, който се намира в Северен Кавказ, на връх Терскол.
Кулата на 2-метровия телескоп е завършена непосредствено преди монтажа на телескопа. Височината ѝ до терасата е 20 метра, а до върха на купола – 31 метра. Куполът е монтиран от алпинисти от ГДР, специално наети и обучени за тази цел от Карл-Цайс. Телескопът е разположен под купола, а на долните пет етажа се намират куде-спектрографът, електронната зала с оригиналното управление на телескопа, фотолабораторията, лаборатории с различно предназначение, климатичната инсталация на кулата, а на партера има изложба на Родопския карст и на част от инструментите, използвани в Обсерваторията през първите десетилетия на нейното съществуване.
Тази съставна снимка на 2-м телескоп и неговата кула е дело на фотографа на Обсерваторията, Вакрил Цинцаров, и на астронома Таню Бонев и е направена около 1980 година. Интересна е технологията, използвана за създаване на снимката. При отворен процеп и запалени светлини в подкуполното пространство, Т. Бонев върти купола непрекъснато, в продължение на половин оборот. През това време В. Цинцаров снима от покрива на административната сграда само един кадър с продължителност равна на времето, през което куполът се върти.
Операторът Светльо Цветков въвежда координатите за насочване на 2-метровия телескоп към поредния астрономически обект от пулта на оригиналната система за управление на телескопа. Пултът се намира в кабината на оператора, разположена в подкуполното пространство и е свързан със системата за управление на телескопа, намираща се на долния етаж.
Двуметровият телескоп се насочва чрез задаване на координатите на изследвания обект от пулта на неговата оригинална система за управление. Въпреки високата прецизност на позициониране понякога се налага проверка на центрирането на обекта в полето на зрение. На снимката е показан момент на такава проверка от дежурния оператор Светльо Цветков, който използва за тази цел така наречения търсач, малък телескоп, оптичната ос на който е успоредна с тази на телескопа.
Астрономът Васил Попов, настройващ електронно-оптически преобразувател с магнитна фокусировка, и инженер-механикът Тодор Шукеров подготвят спектрографа UAGS (Universal Astro Gitter Spektrograph) за работа. Този инструмент се използва за получаване на спектри на отделни звезди, галактики и други астрономически обекти. Със средната си разделителна способност този спектрограф дава възможност за регистриране на разпределението на енергията в спектрите на по-слаби обекти, в сравнение с куде-спектрографа, където спектрите се получават с висока разделителна способност, но на по-ярки обекти.
Тук виждаме стаята за управление на куде-спектрографа, използван за спектрални изследвания на ярки звезди. Наклонената тръба е куха и представлява продължение на часовата ос на телескопа, по която светлината от изследвания обект достига етажа под телескопа. Тук тя се отклонява към камерната зала, където се намира самият спектрограф и преминава пътя от колиматор, дифракционна решетка, камерен обектив и детектор. Астрономът Любомир Илиев наблюдава дали изследваната звезда е позиционирана оптимално в процепа на спектрографа. На преден план се вижда един от трите пулта за управление на телескопа.
Електронната зала се намира един етаж под нивото на телескопа (лява снимка). Вдясно се виждат два от четирите шкафа на оригиналната система за управление на телескопа, създадена от унгарската фирма VILATI, партньор на Карл-Цайс по онова време. Тази система бе използвана в продължение на 30 години, от въвеждането на телескопа в експлоатация през 1978 г. до 2009 г., когато тя бе заменена с ново управление, базирано на съвременни промишлени контролери и нови двигатели. Четирите монитора с клавиатури вляво са работните места на компютъра PDP 11/34, който се вижда в дъното зад тях. Вдясно от него са две дискови устройства, периферната памет на PDP-то. Този компютър се използваше за обработка и анализ на изображенията, получавани с телескопа и не е свързан с неговото управление. Инженерът Петя Павлова проверява състоянието на техниката в залата със системата за управление на 2-метровия телескоп (средна и дясна снимки). Вижда се отворения капак на едно от двете дискови устройства на компютъра PDP 11/34.
Организацията на наблюденията в Обсерваторията е съобразена с фазите на Луната – около новолуние се получават кадри на небето с размери до 1 х 1 градус, а около пълнолуние се използва куде-спектрографа, за получаване на спектри на отделни астрономически обекти. При смяната на режимите на наблюдения се налага промяна на оптическата система на 2-метровия телескоп. На снимките виждаме инженер Красимир Яръмов и инженер-механик Тодор Шукеров, които заменят едно вторично огледало с друго за съгласуване на поредния наблюдателен режим. Самата замяна се извършва чрез завъртане на целия възел с вторичните огледала около два от неговите държача (този момент е запечатан на дясната снимка). Тези дейности се извършват вътре, в тубуса на телескопа, който е позициониран в хоризонтално положение и фиксиран към пода с масивна метална щанга.
Това оформление на входа към големия телескоп и до днес вдъхновява астрономите, които всяка вечер минават покрай него на път към работното си място. Много от посетителите на Обсерваторията си правят снимки на фона на мозайката, преди да разгледат телескопа и пространството около него. Прекрасна илюстрация на тясната взаимовръзка между изкуство и наука.
Този кадър на Халеевата комета бе получен на 25 ноември 1984 г. с 2-метровия телескоп на НАО Рожен от астрономите Вл. Шкодров и Т. Бонев. Това бе първото изображения на кометата, оградено с кръгче, получено в Европейска обсерватория върху фотоплака. За целта бе използван метод за следене на кометата в продължение на 2 часа без да се вижда самата комета. Използван бе офсетния гид на телескопа, който обикновено служи за намиране на подходяща звезда за гидиране в периферията на наблюдаваното поле, при дългите експозиции характерни за астрономическите обекти. По време на експозицията на кометата астрономът мести всяка минута офсетния гид с предварително изчислена стъпка, симулирайки движението на кометата, след което коригира позицията на телескопа, така че преместената звезда да бъде отново центрирана в офсетния гид. Така кометата се експонира върху една точка върху кадъра, а звездите формират прави следи. По това време Халеевата комета се намираше на 5.6 астрономически единици, т.е. зад орбитата на Юпитер и на повече от година преди преминаването през перихелия. На това разстояние от Слънцето не може да се очаква голяма активност, водата все още не може да сублимира и най-вероятно на кадъра се наблюдава голото ядро на кометата, евентуално обвито в неутрална кома от газове, по-летливи от водата. Снимката е предоставена от Т. Бонев.
Footer image: Венера, заснета от терасата на кулата на 2-м телескоп след залез-слънце; снимка Пенчо Маркишки.