Шмит-телескоп
Настоящата страница е посветена на 50/70-см Шмит-телескоп на Националната астрономическа обсерватория Рожен, подарен ни от обсерваторията в Потсдам, Германска Демократична Република. Представените фотографии са получени в периода преди 1989 г. от фотографа на обсерваторията, Вакрил Цинцаров, и са запечатали моменти от експлоатацията на телескопа. В подготовката на представения материал взеха участие: Б. Михов и Д. Сотиров (организация по сканирането на архивните фотографии), Т. Бонев (текст към фотографиите), Б. Михов, Ил. Илиев и Л. Илиев (допълнения към описанието на фотографиите).
Logo image: Вакрил Цинцаров.
Шмит-телескопът е идеалното допълнение към другите два телескопа в Обсерваторията. Въпреки че е с най-малка входна апертура, неговото голямо поле го прави незаменим при задачи изискващи обзори на големи площадки от звездното небе и на големи обекти, например близки галактики, комети и други протяжни обекти. В епохата на фотоплаките негото поле достигаше 5х5 градуса, проектирани върху плака с размери 16х16 см. Днес, телескопът е оборудван със съвременен професионален цифров приемник.
Астрономът Цветан Георгиев проверява Шмит-телескопа през деня и го подготвя за наблюдения през следващата нощ. Основната дейност на астрономите е през нощта, но често се налага извършване на редица дейности и през деня – проверка за причините на проблеми изникнали по време на предната нощ или проявяване на фотоплакатите от последните наблюдения. Но и днес, когато приемниците са цифрови, често през деня се извършва архивиране на наблюденията, получаване на калибровъчни кадри, настройка на софтуера управляващ CCD камерите и анализ на получените кадри, необходим за правилното планиране на програмата за следващата наблюдателна нощ.
Ася Цветкова и Ангелина Цинцарова се подготвят за наблюдения с Шмит-телескопа. Този телескоп има интересна история. Проектиран е за първи път от естонско-немския оптик Бернхард Шмит през 1930 г. Основният оптичен елемент е сферично огледало, но тъй като то се характеризира с големи аберации, тези оптически грешки се компенсират с поставянето на корекционна пластина в центъра на кривината на сферичното огледало. Шмит-телескопът в Обсерваторията на Рожен е работил в Потсдамската обсерватория, но след Втората световна война, когато Берлин бързо се разраства, светлинното замърсяване става толкова силно, че астрономическите наблюдения стават невъзможни. Чрез договор за сътрудничество между България и ГДР телескопът е предоставен на Роженската обсерватория.
Ангелина Цинцарова насочва Шмит-телескопа на Обсерваторията към поредния обект от наблюдателната програма за дадената нощ.
Активност на Халеевата комета регистрирана с Шмит телескопа на НАО Рожен на 15 ноември 1985 година, около четири месеца преди преминаването на кометата през нейния перихелий на 8 март 1986 г. По това време кометата се намира на 1.7 астрономически единици от Слънцето и нейната активност не е нещо необичайно. Чрез прецизен анализ на изображенията българските астрономи изчислиха координатите на източника на активност върху ядрото на кометата. Поради малкия фазов ъгъл по време на наблюденията (само 5.7 градуса) възможно е и алтернативно обяснение - наблюдаваните структури да представляват проекция на опашката на кометата (най-вероятно плазмена), която в действителност е много по-голяма и се развива в дъбочина на кадъра. Снимката е предоставена от Т. Бонев.
Рядко астрономическо явление: две комети, Халеевата и Джакобини-Цинер, в един кадър. Кадърът е получен на 16 септември 1985 г. с Шмит-телескопа на НАО Рожен. По това време ъгловото разстояние между двете комети беше по-малко от 3 градуса, отлична цел за Шмит телескопа с неговото голямо зрително поле. Кометата Джакобини-Цинер е известна като родителска комета на метеорния поток Дракониди, който се наблюдава всяка година в началото на месец октомври. През есента на 1985 г. НАСА промени предназначението и орбитата на една от своите космически станции, така че да се приближи до Джакобини-Цинер и да получи за първи път измервания на място на комета. По този начин американската агенция си присвои приоритета в тази област, изпреварвайки съветските Вега 1 и Вега 2, двете японски космически сонди, както и Европейската мисия Джото , заснела за първи път ядрото на Халеевата комета от разстояние само 596 км, един месец след преминаването на кометата през нейния перихелий на 9 февруари 1986 г. Снимката е предоставена от Т. Бонев.
Footer image: Венера, заснета от терасата на кулата на 2-м телескоп след залез-слънце; снимка Пенчо Маркишки.